1. Еднозначност.
Децата възприемат думите буквално, за разлика от възрастните. Освен това, те са изключително чувствителни към т. нар. невербален компонент на речта: нашата интонация и мимика, а именно те на пръв поглед показват фалша. Забраната не може да звучи като молба (т.е. с такава интонация) и не може да се произнася с усмивка. .
За деца до две години са неприемливи фразите: „Бъди добър и не …“, „Мила моя, това не е играчка, ясно ли е?“ или „Ти какво, на луда ли ме правиш?“ .
2. Съгласуваност.
Забраната не трябва да противоречи на друга забрана. Гледайте да не се нарушават забраните поради суета или недоразумение. Не забравяйте че вие носите отговорност за забраните. Колкото са повече и колкото са по-глупави, толкова по-малко сила ще имат.
Забраните не бива да противоречат на здравия разум. Не използвайте фразите: „Никога не викай“, „Никога не ми пипай нещата“, „Не прекъсвай възрастните“, „Остави ме на мира“. Да изпълняваш такива правила е невъзможно, а гледаш дали се изпълняват – безумие.
Ето за пример един анекдот:
Момче:
– Бабоооо …
Бабата:
– Синко, излез, върни се обратно, и после влез, тихо и спокойно, поздрави както е редно и после говори.
Момчето:
– Здравей бабо! Млякото ти се разля на пода в кухнята …
Бабата:
– Що не ми каза веднага?
3. Яснота
Забраната трябва да бъде разбрана от детето. Ако му кажете: „Никога не ми вземай червилото, защото то не е играчка“ – вие давате ясно послание. Но ако детето ви се е омазало с вашите помади и вие му кажете: „Не мислиш ли че си позволяваш доста?“, то нищо няма да разбере, защото така нищо не му обяснявате.
Трябва да обяснявате своите искания. Например – говорите по телефона, а детето вика. Не го заливайте с риторични въпроси: „Ти добре ли си?“, „Имаш ли акъл?“, „Полудял ли си?“. Просто му кажете: „Недей да викаш толкова силно, защото говоря по телефона и нищо не чувам“. Ако детето е по-малко от две години е безсмислено да го убеждавате. При по-големите деца са нужни ясни обяснения на вашите забрани. Ако забранявате без да обясните защо – те го приемат като обида и ограничаване на тяхната свобода. Най-вече важи за тези забрани, които засягат здравето и живота на детето. Сами по себе си те не са видими. Не можеш да покажеш на детето какво ще стане ако наруши забраната.
4. Последователност
За начало преценете къде е предела на който силите ви свършват. Невъзможно е да сте последователни, ако забранявате на детето всичко по ред. Ще се уморите бързо и ще махнете с ръка. За да се придържа детето до някакви правила, забраните не трябва да са много. По-важното е никога да не се нарушават и вие да бъдете последователни в това. В никакъв случай не отменяйте забрана за „награда“ или защото сте в добро настроение.
Децата до три години възприемат всяка забрана не като конкретна ситуация или характеристика на предмет, а като нещо пряко свързано с личността на родителя. Затова те често нарушават забраните, колкото и пъти да сте им го повторили веднага след като излезете от стаята. Те не го правят защото са непослушни, нагли или хитри, а защото не са усвоили все още забраната.
5. Солидарност
Солидарността на двамата родители е ключът към успеха в цялата педагогика. Когато майката и бащата са съгласни един с друг по основните въпроси, детето получава непротиворечива картина на света и расте уверен в себе си и околните. Ако майката говори едно, а бащата – друго, детето се обърква. Ако майката и бащата са решили да въведат ново правило, то нека „половинката“ научи своевременно, преди да научи детето.
6. Твърдост
Няма родител, който да не знае, какво е детски гняв. И няма дете, което да не е правило „сцени“ на родителите си. Някой се оплакват че детето им се „тръшка на земята“ и не могат да го изкарат от кварталния детски клуб. Други – никога не са имали неприятности, докато детето им не вижда как един „млад борец за свобода“ си устоява правата, искайки да му купят сладолед.
Ситуацията „истерично изнудване“ се затяга още повече, ако не успеете да реагирате правилно в самото начало. В никакъв случай не се паникьосвайте ако детето е решило да направи скандал. Единственото, което трябва да направите е да изчакате да „мине бурята“ и след това да повторите забраната отново. Вероятно няма да има сили за „втори рунд“.
Не бива да има ситуации, в които „изплашвайки“ се от детския гняв, вие му позволявате нещо, което се опитвахте да му забраните преди малко. Така му давате ключа за въздействие върху вас и още утре то ще се възползва. Оставете детето да „изпусне парата“, след това се дръжте така сякаш нищо не е било. Ако е разстроено – гушнете го. Но ако му дадете да разбере че изливайки гнева си върху вас е направил нещо ужасно, вие го карате да се чувства виновен, а това е излишен емоционален товар, който не е нужно да носи малко дете. Имайте предвид, че децата под три години не са способни за съзнателно и целенасочено „изнудване“, а гнева който изпитват ги плаши и тях самите.
7. Честност
Погледнете нещата реално. Не всички изкушения могат да бъдат преодолени. Затова помагайте на детето да преодолява изкушенията, а понякога – дори им се отдайте. Една майка се оплаква че дъщеря й не може да устои на сладкото и още повече – че има склонност към крадене. Тя винаги оставяла кутията с бонбони на масата в хола, където дъщеря й съвсем лесно може да стигне до изкушението. Всеки път, когато ставало това, майката провеждала „образователен разговор“.
Преди да „издадете нов указ“ си помислете защо го правите. Всяка новоизпечена забрана е малка травма за детето. Забранявайте само това, което в никакъв случай не можете да разрешите. Детето чувства вашите истински мотиви.
8. Уважение към постъпките
Винаги се опитвайте да застанете на позицията на детето и да разберете защо е направил тази постъпка. Децата не са способни „сеят зло“ съзнателно. По правило – трябва да се анализира ситуацията, за да се намери безобидния мотив за лошата постъпка. Оправдавайки мотива на детето, вие му помагате да приеме забрана – с разбиране, а наказанието – с достойнство. Вашето дете не е лошо, то е извършило лоша постъпка. Ако не правите разлика между тези две неща, вие давате на детето да разбере че то не е достойно за вашата любов. Да наказваш без да унижаваш се отдава само на тези родители, които никога не биха допуснали че детето им е извършило нещо преднамерено.