Семейството в повечето случай остава в страни от проблемите на своите деца. В следствие на всичко това свободно се ширят наркоманията, проституцията, насилието, агресията. Всички се тревожим, но даваме ли си ясна сметка, че зад всеки насилник стои поредица от родителски грешки и липса на обществен ангажимент? Търсим ли отговори на въпроси като: Как да предпазим децата си от насилие? Как да разпознаем агресията и кои са причините за нея? Нужна ли е превенция?
Що е агресия ?
Агресията е специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да се наруши физическата и психическата им цялост.
Агресивно поведение можем да разглеждаме като сборно понятие от опозиционно, агресивно и асоциално поведение. Под опозиционно поведение / това на инат/ се разбира генерален отпор от страна на детето. То проявява непокорство, провокация и дори враждебност към възрастните. Агресивното поведение в тесен смисъл на думата се проявява срещу хора и животни, при което не се спазват общоприети правила. Асоциалното поведение се изразява в разрушаване собствеността на другите за собствена изгода и се наблюдава предимно в юношеска възраст.
Кога говорим за агресивно поведение?
Всички деца се държат понякога агресивно, не изпълняват нареждания и не спазват правила. Това е нормално и се дължи на естествени физически и възрастови фактори / реакция срещу дискомфорт, неумение да управляват своите емоции и поведение; недостатъчни знания за нравствените норми и правила /. За разлика от тях децата с ясно изразено опозиционно, агресивно или асоциално поведение създават значителни спънки и негативни последици в семейството, социалната среда, училище, а по-късно в службата. Към тези форми на поведение трябва да насочим нашето внимание и да приложим терапевтични мерки.
Фактори, пораждащи агресия.
Пропуските във възпитанието и социализацията, допускани от семейството, са основен фактор за изразяване на детските поведенчески прояви. В този смесъл за съжаление, родители, страдащи от агресивността на децата си, волно или неволно, се явяват неин източник. Лошите семейни взаимоотношения, отсъствието на единия или двамата родители, алкохолизмът, конфликтността в семейството, постоянното унижаване на достойнството на детето са фактори, които могат да предизвикат детската агресивност. Детето не получило признание в семейството, реагира агресивно – веднъж на улицата, втори път в ДГ.
Неправилният стил на възпитание – авторитарен или прекалено либерален изразяващи се в игнориране на детето, недостатъчен родителски контрол или прекалена опека са еднакво опасни.
Индивидуалността на детето и неговия статус в детската група също може да бъде причина за агресивно поведение. Обикновено това са деца с явно изразено лидерско желание, недоволни от своя статут в групата или непризнато лидерство.
У децата с явно изразен лидерски стремеж трябва да се възпитава отношение на търпимост, доброжелателност и отстъпчивост към връстниците им и да се насърчава проявлението на такива качества в съчетание с лидерство.
Неумението да играят също може да бъде причина определени деца да изпитват неудовлетворение от отношенията с другарите си и това да предизвиква агресивност. Задачата на възрастните в тези случаи е да формират и развият умения за съвместна игра, което ще доведе до отслабване или ще предотврати детската агресивност.
Възпитание на децата от предучилищна възраст.
За да не бъдат децата агресивни трябва да се ръководим от максимата „Когато зная причината, лесно ще реша проблема”.
Ако се сблъскате с детската агресивност не се паникьосвайте.
Разберете каква е причината и се постарайте да я отстраните.
Не забравяйте, че това поведение може да е временно и бързо да отмине при правилно поведение от ваша страна.
Помнете, че на детето може да помогне само възрастния.
Развивайте своите комуникативни способности, разширявайте педагогическата си култура по отношение на общуването и възпитанието на детето си.
Изградете отношения на сътрудничество с екипа на ДГ.
Въведете правила и ги спазвайте / както вие като родител, така и детето ви/.